Моите топ 5: Любими мачове (I част)

Представяме Ви новата ни рубрика, в която всеки автор в MV Tennis World ще представи своята индивидуална класация за петте си най-любими тенис мачове, като ще наблегнем на това защо тези двубои са намерили своите почетни места в сърцата ни, с какво конкретно сме ги запомнили и как са ни помогнали да заобичаме спорта още повече. Рубриката ,,Моите топ 5″ ще представи и в близкото бъдеще не само любимите мачове на екипа на MV Tennis, а също и любимите тенисисти на нас, писателите в сайта, любимите ни турнири и пр. 

 

Първи, който ще представи любимите си двубои от света на тениса, ще бъда аз – Марк Хаджижеков. Започнах да гледам тенис редовно от 2010 г., като това ми предостави възможността с годините да стана свидетел на множество изключителни тенис класики, но ето че дойде моментът да избера петте такива, които са оказали най-голямото си влияние върху мен. Това са двубои, които ме накараха да се влюбя още повече в този спорт и да изпитам дори още по-голяма наслада от гледането и поддържането на любимите си тенисисти. Представям Ви своята класация:

5. Григор Димитров срещу Жо-Вилфред Цонга – Уимбълдън, втори кръг, 2011 г. (7:6(4) 4:6 4:6 6:7(8))

Jo-Wilfried Tsonga, Grigor Dimitrov - Jo-Wilfried Tsonga and ...

Това бе един от първите, ако не и самият първи мач, който бях гледал на Григор Димитров. По онова време още бях доста млад тенис фен, но да знам, че наблюдавам българин на световния тенис небосклон как играе срещу един от най-добрите състезатели на планетата, беше вълшебно чувство. Самият момент на осъзнаване, който продължи през целия мач, че и след него, бе неописуем.

,,Григор печели първия сет! Нашето момче играе толкова красив тенис, личи си, че е роден за голямата сцена!”

Това се тиражираше по медиите по онова време, както и между семейните ни стени. Това 20-годишно момче играеше вдъхновяващ тенис, демонстрираше страховита атлетичност и пъргавина, гонеше всяка топка и същевременно ставаше автор на спиращи дъха изпълнения и печеливши удари от невъзможни позиции благодарение на елегантния си бекхенд с една ръка.

Bulgaria's Grigor Dimitrov in action during his match against ...

Бях пленен от играта на Григор, в очите му виждах специален блясък и воля за победа, воля за постигане на страхотни успехи, нямащи аналог в българския тенис. Знаех това, защото и аз притежавах подобен блясък в очите си, когато го гледах. Всяка точка в тайбрека на четвъртия сет, всеки удар, всеки замах, всичко ми се струваше като влакче на ужасите – да, плашещо е, но пък чувството и емоцията бяха несравними. С една дума – тенис.

След известно време настъпи и поредният мачбол за Цонга – 12-тия поставен в основната схема. Ударът на французина закачи филето на мрежата, Григор се свлича на земята, топката каца неспасяемо в полето на младия българин, мачът приключва.

Да, загубите винаги са неприятни особено когато си толкова емоционално ангажиран в някой тенис мач, но си спомням как с баща ми бяхме изключително горди от представянето на Гришо. Чувствахме се щастливи, знаехме, че тепърва ще виждаме още много от момчето с дългата коса и шапката с козирката назад.

Wimbledon 2011: Classy Tsonga consoles beaten Dimitrov - BBC Sport

На този ден Григор Димитров заяви своя потенциал пред световната тенис сцена. Спомням си как бях силно обнадежден за представянето на Григор в следващия и последен за сезона турнир на трева – този в Нюпорт. Казвах си как това е перфектната възможност за първа титла в младата му кариера, бидейки втори поставен в основната схема. За жалост обаче Григор отстъпи още във втория си мач там на Денис Кудла. Нищо, вече Григор се беше затвърдил като безспорния ми фаворит, когато и където да играе, благодарение на красивия си стил на игра, както и факта, че представя България, нашата родина, пред света.

4. Новак Джокович срещу Роджър Федерер – US Open, полуфинали, 2011 г. (6:7(7) 4:6 6:3 6:2 7:5)

Roger Federer, Novak Djokovic - Roger Federer and Novak Djokovic ...

Новак Джокович беше същинско страшилище по време на сезон 2011. Единственият човек, който го бе спрял преди началото на US Open, бе Роджър Федерер в класически мач на полуфиналите на Ролан Гарос. Въпреки това Ноле съумя да спечели Уимбълдън няколко седмици по-късно, за да се изкачи на първото място в световната ранглиста. Това означаваше, че сърбинът отново щеше да бъде фаворитът в срещата си срещу Маестрото. Федерер обаче имаше други планове…

Швейцарецът, подобно на двубоя им на корт ,,Филип Шатрие” от няколко месеца по-рано, отново дръпна с преднина от 2:0 сета. Въпреки това Ноле беше твърдо решен, че ще се бори за успеха в двубоя, като сърбинът набързо спечели последвалите два сета, за да форсира решителна част.

Все пак в нея Федерер отново демонстрира по-голямо майсторство и реализира ключов брейк за 5:3. Скоро резултатът сочеше 40:15 и всички знаехме, че Роджър отново ще вкара своя вездесъщ сервис в действие; дебютният му мач срещу Рафаел Надал на Flushing Meadows бе просто въпрос на време…

Novak Djokovic: The Shot and The Confrontation

Точно тогава Ноле изстреля един от най-известните удари в новата история на тениса – светкавичен форхенд уинър от ретур след първи сервис на Федерер. Швейцарецът бе стъписан, а аз си спомням как си казвах, че Новак ,,не заслужава да загуби”. Сърбинът вдигна ръце към публиката, която по ирония на съдбата точно тогава започна да го подкрепя, а може би точно благодарение на шармантното си поведение в този момент от двубоя, ,,Джокера” съумя съвсем да разбалансира съперника си.

Последва грешка от любимия форхенд на Федерер – мислех си ,,дали невъзможното ще стане възможно?!” Не след дълго Джокович се добра и до брейкбол, а един рибрейк щеше да означава помпозно завръщане в двубоя за сърбина. Обаче… ас, Федерер отново демонстрира свирепостта на своя начален удар. Новак не се отказваше и се докопа до втора възможност за връщане на пробива, която отново бе решена след сервиса на швейцареца. Само че последва не ас, а двойна грешка.

Джокович бързо се завърна на стола си за почивка, той бе като котките, разполагаше с няколко живота. Сега се наслаждаваше на своя шести или седми такъв в този трилър. Не след дълго резултатът сочеше 5:5, когато последва нов пробив на сметката на ,,Джокера”. След само гейм този мач вече беше пратен в историята, а впоследствие Джокович спечели и първата си титла в Ню Йорк, побеждавайки Рафаел Надал за шести път на голям финал за годината.

2011: Djokovic hits return heard 'round the world to beat Federer ...

,,Какъв човек трябва да бъдеш, за да направиш нещо такова”, питах се аз. Питам се и до ден днешен същия въпрос. Защото Джокович е измъквал неведнъж такива мачове, но точно тогава Ноле се утвърди като един от най-силните тенисисти в психически аспект. Обичам, когато говоря за него, да споменавам и понятието mental giant – ментален гигант, защото точно шампионският му манталитет и способността му да запазва хладнокръвие и да изкарва най-доброто от себе си в най-сюблимните моменти от кариерата му, са помогнали на Новак Джокович да се превърне в един от най-великите тенисисти за всички времена.

3. Стан Вавринка срещу Новак Джокович – Ролан Гарос, финал, 2015 г. (4:6 6:4 6:3 6:4)

Преди пет години: Вавринка триумфира в Париж след обрат над ...

По това време Джокович вече съвсем беше считан за непобедим. Да, претърпя загуба в Доха от Иво Карлович на самия старт на сезон 2015, което не му позволи да се радва на същата серия от победи, както през 2011 г., но сега Новак изглеждаше по-зрял, по-улегнал, по-сигурен как да печели големите трофеи. Това вече се беше превърнало в рутина за сърбина.

Помня как всички бяха отписали Вавринка на финала на Ролан Гарос. Все пак Джокович беше надделял над най-голямото предизвикателство, което се подвизаваше на парижанските клей кортове, в лицето на Рафаел Надал, при това с 3:0. Да, това беше най-слабата година на Рафа, но Надал на Ролан Гарос си е Надал на Ролан Гарос. Да не говорим, че титлата от втория Голям шлем за годината бе единствената, която липсваше в кабинета за трофеи на сърбина, той бе страшно мотивиран да направи тази решителна стъпка към вечното величие.

Аз обаче не бях отписал Стан Вавринка. Помня как говорих с баща ми, че шансове за победа има, но никой не ме взимаше насериозно. Думите ми обаче не бяха неоснователни – няколко месеца преди това двамата изиграха третия си двубой от трилогията, състояла се между 2013 г. – 2015 г., мачове на Australian Open. Да, Джокович надделя в петия сет с 6:0, но Вавринка реално имаше възможност да спечели този мач. Отделно двамата се намираха в серия от четири поредни изумителни петсетови сблъсъци, когато се изправяха един срещу друг на ,,Мейджър” надпреварите. А именно на Голям шлем Станислас Вавринка се превръщаше в Stan the Man/Stanimal.

Stan Wawrinka vs. Novak Djokovic, French Open 2015: Time, TV ...

Думите ми се потвърдиха още след първия гейм от мача. Вавринка демонстрираше уникалната симбиоза между елегантните изпълнения и бруталното ускорение на топката. Швейцарецът бързо навлезе в ритъм и засипваше опонента си с уинъри от дъното на корта. Джокович обаче разчиташе на своя процентен тенис, който му позволяваше да се движи близо до опонента си в резултата. Последва и първият спад на Вавринка, който в ,,Тилдъновия гейм” на откриващия сет изостана с 0:40, когато последва и двойна грешка от неговата ракета.

Не след дълго първият сет бе спечелен от Джокович. ,,Видя ли, казах ти, че няма голям шанс”, приказваше баща ми. Да, първият сет вече беше минало, но ако съумееше да запази за по-дълго време нивото на игра от първата част, Стан имаше шансове да направи двубоя по-изравнен. Само че той изненада дори мен – Вавринка не успя да запази нивото от първия сет, той го надгради по изумителен начин, а това, което последва от края на втората част до завършека на мача, бе едно от най-безкомпромисните тенис представления.

Уинър от форхенд по правата, уинър от бекхенд по правата, минаващ удар от бекхенд по късия диагонал, този човек сякаш не зачиташе законите на физиката. Всички гледахме с отворени усти, как е възможно някой да играе тенис на такова извънземно ниво и да кара световния номер едно, тенисиста, който доминира тура през последните пет години, да си говори сам и да няма никакъв план за противодействие?!

French Open 2015: Stan Wawrinka stuns Novak Djokovic in final ...

Джокович, твърде често сравняван със стена благодарение на непробиваемите си удари от дъното на корта, бе принуждаван да излиза на мрежата, защото не се чувстваше комфортно, играейки от задната линия. Вавринка обаче имаше отговор и за това, а след поредния си стилен уинър от бекхенд по правата на втората си шампионска точка швейцарецът хвърли ракетата във въздуха и започна да сочи към ума си; това щеше да се превърне в запазената марка на Стан Вавринка.

2. Новак Джокович срещу Рафаел Надал – Уимбълдън, полуфинал, 2018 г. (6:4 3:6 7:6(9) 3:6 10:8)

Best in 5—Djokovic's razor-thin, throwback win over Nadal at ...

Този мач набързо се превърна в една от най-забележителните модерни тенис класики. Двамата гладиатори – Новак Джокович и Рафаел Надал, възобновиха съперничеството си със стил след известен период на затишие. Да, двойката се срещна през 2018 г. на кортовете в Рим, но тогава все още Джокович не представляваше такава заплаха за ,,Матадора” след операцията си на десния лакът по-рано през сезона. Рафа, от друга страна, претърпя слаби сезони през 2015 г. и 2016 г., но се завърна сякаш по-силен от всякога през 2017 г. и испанецът изглеждаше съвсем готов да продължи победния си път през следващата година.

Вярвам, че конкретно на този Уимбълдън Надал играеше най-добрия си тенис на трева. Да, той спечели през 2008 г. и 2010 г., но тогава далеч не беше толкова агресивен, колкото през 2018 г. През онази година Рафа взимаше топката рано и диктуваше разиграванията по внушителен начин не само с форхенда си, ами и с бекхенда си, който изостряше със завидна лекота.

Wimbledon 2018: Preview of the Rafael Nadal vs Novak Djokovic semi ...

Всеизвестен факт е обаче, че ,,Джокера” с годините се превърна в най-неудобния и неприятен опонент на Надал. Когато Ноле беше ,,в зоната”, това означаваше само лоши новини за левичаря от Манакор. Този мач бе вторият полуфинал за деня, като първият такъв се състоя между Джон Иснър и Кевин Андерсън, а този мач се превърна в най-дългия такъв изобщо, естествено след двубоя между Иснър и Маю отново на Уимбълдън през 2010 г.

Иснър и Андерсън завършиха двубоя с 26:24 гейма в петия сет и почти беше ясно, че Надал и Джокович няма да успеят да приключат мача си на същия ден заради странните британски традиции.

В първия сет Ноле категорично бе по-добрият на корта, но Рафа се мобилизира набързо и повиши рязко нивото си на игра в последвалата част. В крайна сметка се достигна до равенство в сетовете, а третият такъв се превърна в невероятен спектакъл. Тенисистите се състезаваха кой ще впечатли публиката с по-наелектризиращо изпълнение, като и двамата изкарваха най-доброто от себе си в най-сюблимните моменти. В крайна сметка Ноле спечели тайбрека и за жалост, мачът бе отложен за другия ден.

Djokovic 'overwhelmed' after edging Nadal in five-set classic to ...

Помня как трябваше да се връщаме от Гърция и специално станахме по-рано, за да не изтървем мача. Поне женският финал бе насрочен да се изиграе в съботния ден преди доиграването на ,,Джодал”, което ме успокояваше. Обаче Кербер! Кербер реши да победи Серина Уилямс за около час. ,,Да се беше забавила повече, хем щеше да ѝ бъде по-сладка победата в по-продължителен мач”, казвах си аз.

За щастие, се прибрахме почти навреме за старта на доиграването от мача, като бяхме изпуснали първите три гейма от четвъртия сет. Надал видимо бе твърдо решен да вкара двубоя в решаваща част, докато Джокович навлезе значително по-бавно в доиграването. Така се стигна до решителен сет, и то само какъв.

Надал и Джокович за пореден път демонстрираха защо най-големите специалисти ги окачествяват като тенисистите с най-силна психическа устойчивост. Джокович спаси два брейкбола в средата на сета, след което Надал също неутрализира един. Двамата си играеха с огъня, но по някакъв начин съумяваха да взимат своето. Скоро дойде ред на един от любимите ми геймове, а именно този при 7:7.

Сервира Джокович, изглежда, че сърбинът е нервен, допуска двойна грешка, а Рафа е на път да вземе сладко отмъщение от Ноле за всички тези болезнени загуби през последните няколко години. Резултатът е 15:40 – два скрити мачбола за Надал. За кой ли път Ноле е изправен пред стената. Последва офанзива от бекхенд на сърбина. Остава обаче още един брейкбол… Ас! Надал въпреки това не се отказва и достига до трети, а този път Джокович реализира минаващ удар от форхенд по късия диагонал (доста сходен на този от следващата година на финала срещу Федерер).

Wimbledon 2018: Novak Djokovic beats Rafael Nadal, score, video ...

Геймът продължава, двамата повишават децибелите с всеки изминал удар. Следва уинър след уинър, вик след вик. Джокович заковава топката с образцовия си бекхенд, за да се доближи на точка от измъкването на подаването си. Но и Надал не остава по-назад. Испанецът бележи на свой ред печеливши удари от бекхенд, а на старта на шестия час от двубоя статистиката за уинърите сочи 70:70 за двамата тенисисти.

,,Същински гладиатори…”, казвах си аз. Как може да запазиш не само физическата си, ами и емоционалната си енергия, за да възпроизведеш такова ниво на тенис точно в тези моменти.

Новак обаче демонстрира по-здрави нерви и удържа на натиска от своя опонент. Скоро Надал щеше да бъде тестван по сходен начин при 9:8 в полза на сърбина, но грешка от дланния му удар позволи на сърбина да възтържествува. Това беше и началото на нова доминация на Джокович, който щеше да спечели три поредни турнира от Големия шлем, оповестявайки завръщането си.

1. Новак Джокович срещу Стан Вавринка – Australian Open, четвърти кръг, 2013 г. (1:6 7:5 6:4 6:7(5) 12:10)

Novak Djokovic vs Stan Wawrinka Australian Open 2013 - peRFect Tennis

Станислас Вавринка – по онова време 27-годишен, видимо талантлив тенисист, но и един от най-верните ,,абонати” на Голямата Тройка. Никой не вярваше, че ще окаже каквато и да е съпротива на Новак Джокович. Самият Джокович не вярваше, че това е възможно.

Спомням си как си писах домашното по български и бях пуснал този мач като за фон. Баща ми твърдеше, че двубоят няма да бъде особено интригуващ, имайки предвид баланса на Вавринка срещу Джокович по онова време (11:2).

,,Чакай малко! Какво прави този Вавринка на корта?! Летят уинъри, бекхенди по правата, форхенди по късия диагонал. Майната му на домашното по български, този швейцарец играе невиждан тенис!” 

Това си казвах след първия сет, а не след дълго Стан поведе с 6:1 5:2. Изглежда ,,се печеше” невероятна изненада, защото Джокович просто не бе наясно как да противодейства на мощния си опонент. Именно при 5:2 обаче си пролича най-големият проблем в играта на Вавринка по онова време – психиката. Швейцарецът сякаш изведнъж спря да вярва, че е по-добрият тенисист на корта, и драстично свали нивото си на игра.

Djokovic Defeats Wawrinka in 5 Set Thriller - peRFect Tennis

Пет гейма по-късно резултатът в сетовете вече бе равен. Джокович започваше да играе все по-стабилно, а Станислас ставаше жертва на собствените си демони, които го накараха да загуби третата част. През четвъртата обаче двамата станаха автори на главозамайващи изпълнения, а последвалият тайбрек бе черешката на тортата.

Смъртоносният бекхенд на Вавринка му донесе преднина от два минипробива, като скоро швейцарецът се добра и до три поредни сетбола. Първите два бяха заличени, но при третия последва чутовно разиграване, завършило с мощен уинър от форхенд на 27-годишния тенисист, който нададе мощен боен вик, за да покаже на съперника си, че все още е в мача.

AO R4: Novak Djokovic def Stan Wawrinka 1-6 7-5 6-4 6-7(5-7) 12-10 ...

Интензитетът, драмата, качеството, контрастът на стилове – всичко това си пролича по изумителен начин в този тенис спектакъл. Не исках никога да свършва. И изглеждаше, че никога няма да свърши…

Петият сет продължаваше цяла вечност. Двамата бяха прекарали съвсем не малко време на корта, но продължаваха да радват публиката със страхотни отигравания. В крайна сметка се стигна до 11:10 в полза на Джокович, а Вавринка сервираше за пореден път за оставане в мача. Джокович достига до мачбол…

,,Стига бе! Това е абсурдно! Какво прави този човек?! Спасява мачбол с уинър от бекхенд по правата! Колко по-лудо може да стане всичко!” 

Всички ставахме свидетели на невъобразимо ниво на тенис, всичко това, след като шестият час на мача тъкмо бе започнал да тече. Вавринка сякаш не можеше да сбърка на мачболите. От неговата ракета следваше изстрел след изстрел. Джокович обаче, той имаше отговор за всичко. Вавринка бе приканен на мрежата и бум! Джокович го парира с елегантен минаващ удар от бекхенд по късия диагонал. Джокович за пореден път измъкна среднощен трилър благодарение на шампионския си манталитет.

Match report, Pics and Video of Novak Djokovic vs Stanislas ...

Този мач оформи фундаменталните ми критерии за една истинска тенис класика. Този мач имаше всичко – драма, извънземно качество, емоции, атмосфера, всичко. Казах си ,,еха, какъв спорт може да бъде тенисът!” Може да бъде доста изцеждащ. Не само физически, ами и ментално. Вавринка се беше строполил на земята, от очите му течаха сълзи. Водеше се, че е загубил мача. Но благодарение именно на този двубой Стан Вавринка се превърна в познатия ни на всички днес Stan the Man.

Да, тогава Стан загуби мача, но благодарение на вдъхновяващия си тенис спечели толкова много фенове. Един от тези фенове бях аз.

Images Djokovic triumphs after fivehour struggle against Wawrinka

Honorable mentions: Естествено, има още толкова много мачове, които са оказали своето въздействие върху мен, макар че не намериха място в класацията ми ,,Моите топ 5″. Затова искам да спомена и тях:

Новак Джокович срещу Анди Мъри, Шанхай, финал, 2012 г. 

Григор Димитров срещу Новак Джокович, Мадрид, втори кръг, 2013 г. 

Григор Димитров срещу Анди Мъри, Уимбълдън, четвъртфинал, 2014 г. 

Стан Вавринка срещу Даниел Еванс, US Open, трети кръг, 2016 г. 

Стан Вавринка срещу Анди Мъри, Ролан Гарос, полуфинал, 2017 г. 

Роджър Федерер срещу Рафаел Надал, Уимбълдън, полуфинал, 2019 г.