тенис | MV Тennis WorldЛюбопитно Обзори 

Любимите мачове на екипа на MV Tennis (част втора)

Няма тенис фен, който да не помни дословно определени срещи от миналото, въпреки че са се състояли преди много години. Всеки от нас има любими двубои, които винаги ще помни, а някои от тях дори са ни вдъхновили да станем фенове на определен играч, а защо не и на тениса като цяло?

тенис | MV Тennis World

Palmsbet Sports Betting Bulgaria

 

Именно затова решихме да стартираме нова рубрика, където да разкажем точно за тези срещи и да проверим доколко нашите съвпадат с вашите. Аз ще ви запозная с моите пет лични избора, макар да мога да изброя още десетки паметни сблъсъци. Решил съм да се спра единствено на мачове от Големия Шлем, тъй като те са най-емоционални и съдържат най-голям залог. Ето и подреждането ми:

5) Надал – Вердаско ( Мелбърн 2009 г.)

Един от най-паметните двубои в историята на турнира и до днес. Интензитетът не спадна с нито йота през тези над 5 часа, изпълненени с магически отигравания. Вердаско играеше първи полуфинал на Голям шлем в своята кариера, като преди това бе победил Анди Мъри и Жо-Вилфред Цонга. Фернандо се намираше във формата на живота си, а уинърите не спираха да се сипят от ракетата му. Надал обаче се защитаваше изумително и допусна по-малко от 50 непредизвикани грешки сумарно, което е изумително за мач с такава дължина.

тенис | MV Тennis World

Именно манакорецът триумфира в срещата с 6:7(4) 7:5 7:6(2) 6:7(1) 6:4. Вердаско водеше с 0:30 при резултат 4:4 в петия сет, но не се възползва от шанса си и впоследствие допусна две двойни грешки, сервирайки за оставане в мача. За съжаление, този двубой остави ярък негативен белег върху кариерата на Фернандо, който сякаш никога повече не се доближи до това ниво на игра. Той често имаше възможности за силно представяне на важните турнири, ала психическата му устойчивост така и не се възвърна напълно.

Още по-впечатляващото е, че Надал спечели нова петсетова епика на финала, където надигра Федерер в поредната тенис класика между двамата. Рафа споделя как не е можел да ходи на предния ден, но въпреки това намира сили да покаже най-доброто от себе си. Швейцарецът е имал 24 часа повече за възстановяване и е изиграл протоколен полуфинал с Анди Родик, само че испанецът е съвсем друго препятствие.

Историята на Надал и Вердаско в Мелбърн не приключва тук, защото двамата се срещат седем години по-късно, когато Фернандо взема частичен реванш, надделявайки в нов тенис трилър. Може да минаха цели 11 години от този епичен сблъсък, ала емоциите оттогава са все още живи в мен.

4) Федерер – Джокович (Ролан Гарос 2011)

Считам тази победа на Федерер за една от най-знаковите му срещу Джокович въобще, а швейцарецът е главната причина да се влюбя в този прекрасен спорт. Още повече, че успехът дойде наистина изненадващо с оглед на обстоятелствата, с които възнамерявам да ви запозная.

тенис | MV Тennis World

Джокович години наред бе в сянката на Федерер и Надал, като им създаваше сериозни трудности, но рядко ги надиграваше. Изведнъж обаче той се превърна от трети глас в истински тенис тенор. Сърбинът не загуби нито един мач до надпреварата във френската столица, записвайки 43 поредни победи, които го изведоха до само една такава от абсолютния рекорд на Макенроу, както и до върха в световната ранглиста.

Маестрото сякаш бе заел старата позиция на опонента си, тъй като рядко влизаше в битката за титлите. Надал и Джокович играеха финал след финал, докато Роджър трябваше да се задоволи с поддържаща роля. Малцина даваха шансове на Федерер във въпросния полуфинал на Ролан Гарос, само че той имаше други планове.

Швейцарецът изигра най-силния си мач от дълго време насам, вкарвайки в употреба всяко оръжие от арсенала си, за да триумфира със 7:6(5) 6:3 3:6 7:6(5). Федерер сервираше брилянтно през цялото време, като имаше почти перфектна успеваемост на първо подаване, а същевременно показваше завидно търпение в дългите разигравания, което изцяло отне предимството на Джокович.

Сърбинът все пак се бори до края и не бе далеч от това да стане първият човек, наваксал изоставане от 0:2 срещу 15- кратния шампион (по това време) от Големия шлем, само че Федерер показа по-здрави нерви в тайбрека на четвъртия сет и сложи край на тази почти невиждана серия в спорта.

Загубата се оказа един своеобразен трамплин за Ноле и по никакъв начин не го смаза психически, както се случи с гореспоменатия Вердаско. Джокович усъвършенства играта си още повече и спечели следващите три “мейджър” надпревари. Сърбинът се изкачи до позицията на номер 1, след като грабна дебютната си купа на Уимбълдън, а освен това взе сладък реванш от Федерер на Ю Ес Оупън през същия сезон. Тогава балканецът осъществи обрата от два сета пасив, който му се изплъзна в Париж.

3) Димитров – Мъри (Уимбълдън 2014)

Няма как да минем и без нашето момче. Сезонът на трева през 2014 г. за мен си остава най-положителното преживяване, свързано с подкрепата ми към Гришо, въпреки че много от вас вероятно ще предпочетат игрите му в Австралия, които наблюдавахме три години по-късно. Причината се крие в стила, който изповядваше Григор на турнира в Куинс, както и на “свещената трева”. Никога не съм виждал Димитров да практикува толкова агресивен тенис, изпълнен с множество излизания към мрежата, които го накараха да приема облика на един завършен тревен специалист.

тенис | MV Тennis World

Срещата с Мъри бе от четвъртфиналите на турнира, като британецът защитаваше трофея си от изминалото издание. Гришо бе абсолютно сам на Централния корт, чиито трибуни бяха в очакване на нова победа на местния любимец, като дори принц Уилям и Кейт Мидълтън бяха решили да заемат местата си в Кралската ложа.

Григор обаче изцяло разби очакванията на британците, показвайки тенис, достоен за бъдещ победител в турнира. Гришо спечели с 6:1 7:6(4) 6:2, а Мъри дори не можа да си помисли за евентуален успех. Категорично смятам това за най-паметната победа в Големия Шлем на първата ни ракета, както и за най-убедителната му такава срещу член на “Голямата четворка”.

Димитров загуби последвалия сблъсък срещу Джокович, ала даде заявка за една бляскава кариера и редица специалисти засипаха българина с епитети на възхвала. Григор приключи сезона на трева само с едно поражение и се изкачи за пръв път в топ 10 на света, но далеч по-важното е, че вдъхнови хиляди деца у нас да се занимават с този спорт.

2) Анди Родик – Роджър Федерер (Уимбълдън 2009)

Анди Родик определено е един от най-добрите играчи на трева в модерната история на тениса, но така и не можа да спечели титлата на Уимбълдън, като причината си има име – Роджър Федерер. Американецът достигна до финала в Лондон цели три пъти, но всеки път бе спиран от Маестрото. През 2009 година обаче Анди бе най-близо до целта и мачът предложи огромно количество драма.

тенис | MV Тennis World

Федерер играеше, за да изравни рекорда на Пийт Сампрас по титли от Големия шлем, ала имаше сериозно предизвикателство пред себе си. Анди не даваше никакъв шанс на Роджър дори да си помисли за пробив, нижейки ас след ас. Родик спечели първата част и дори водеше с 6:2 в тайбрека на втория сет, само че сбърка елементарно воле, което обърна изцяло психологията на срещата.

На Федерер му беше вдъхнат нов живот и той се върна в надпреварата за победата, като съумя да достигне до пети сет. Швейцарецът все още нямаше възможността да се добере до точка за пробив в сервис геймовете на опонента си, който пък си създаваше купища шансове и изглеждаше въпрос на време да материализира някой от тях. Роджър обаче бе на друго мнение и осъществи решителен брейк, за да бъде коронован като шампион на Уимбълдън за шести път – 5:7 7:6(6) 7:6(5) 3:6 16:14.

Родик признава, че е направил всичко по възможностите си, само че и това не е било достатъчно в този ден. Федерер пък добави втори пореден “мейджър” и изглежда, бе преодолял негативната поредица, в която се намираше, защото трябваше да преглътне поражения в три поредни големи финала от Надал, като всеки от тях завърши по наистина болезнен начин за швейцареца.

1) Надал – Федерер (Уимбълдън 2008)

Със същата сила можех да включа и финала от миналия сезон, ала предпочитам да остане малко да отлежи, за да го оценя наистина по достойнство. Това е сблъсъкът, който ме превърна от тенис зрител в тенис фен. Този следобед винаги ще остане в паметта ми, тъй като и Григор Димитров спечели турнира при юношите.

тенис | MV Тennis World

Надал вече беше загубил два поредни финала от Федерер на Уимбълдън, ала бе изключително близко до победата през изминалото издание и знаех, че може да успее този път. Още повече, че Рафа беше наложил тотална доминация в съперничеството си с швейцареца и наскоро го беше разгромил в мача за титлата на Ролан Гарос, отпускайки му едва четири гейма.

Надал следваше своята печеливша стратегия и на тревата, като играеше преимуществено на бекхенда на Роджър, откъдето грешките не бяха рядкост. Испанецът често прибягваше и до сечени бекхенди, които бяха новост в тенис репортоара му, а Федерер изглеждаше неподготвен. Маестрото бе допуснал само два пробива в хода на надпреварата, но противникът му посрещаше отлично и взе рутинно откриващите две части.

Тогава дойде първата голяма дъждовна пауза, която определено бе от полза за Федерер. Той изхвърли разочарованието от главата си и заигра, сякаш нищо не е станало. Надал бе връхлетян от истинска “буря” и само можеше да изчака тя да отмине, защото опонентът му играеше напълно безпогрешно. Швейцарецът спечели третата част и вкара четвъртата в тайбрек, когато настъпи кулминацията на зрелището.

тенис | MV Тennis World

Мнозина определят последвалите минути за най-качествените в историята на спорта. Дори Макенроу и Борг казват, че са се чувствали щастливи да бъдат на корта и да станат свидетели на това съвършенство от страна на двамата играчи.

Надал протяга стремглаво ръце към купата и си осигурява шампионска точка, но Федерер я отразява с фамозен бекхенд пасингшот по правата, а впоследствие нанизва още два уинъра, които ни гарантираха финален сет.

Наистина не исках този мач да свършва никога и явно бях чут, защото нова дъждовна пауза прекъсна финалната битка. Този път обаче по-облагодетелстван от нея беше Рафа и испанецът изглеждаше крайно мотивиран в решителната част. Съперниците бяха напълно равностойни и задържаха подаванията си до 7:7, когато съдията обяви, че ще бъдат изиграни последни два гейма за деня.

Тогава манакорецът постигна така желания пробив и получи възможност да сервира за титлата. Надал показа шампионски нерви и блесна с някои невероятни тактически решения в ответния гейм. “Матадора” за пръв път използва похвата сервис-воле и освен това изпълни начален удар на форхенда на Федерер, за който швейцарецът не бе подготвен.

Така Надал извоюва първата си турнирна победа на Уимбълдън и спря серията на Федерер в Лондон, а самата среща ще остане в паметта на тенис феновете с десетилетия.

тенис | MV Тennis World

 

 

 

 

Свързани публикации: